Северняшката фолклорна област е една от най-големите по територия. Географски тя включва две подобласти – Дунавската хълмиста равнина (без североизточната й част – Добруджа) и Старопланинската система. Границите й се очартават така: на север до Дунава, на изток до Черно море, на запад до Сърбия, на юг до Стара планина. Най-неустановена е североизточната й граница с Добруджа.

Характерни инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка.

Характерни за Северняшката област са танците с малки, ситни стъпки (ситностъпкови народни танци). Най-често хората започват спокойно, постепенно забързват, пак се успокояват, забързват и т.н. Наблюдава се едно редуване на бързи и по-бавни ритми, има разнообразие. Играе се освободено, с лекота, весело, жизнерадостно, с пружиниращи движения в краката и трептене в областта на раменете („натришане” или „натрисане” – тялото трепти).

При някои хора хватът е за пояс, а при други – играещите не се хващат. Има случаи, при които танцьорите са в къса редица, хванати за пояс или направили предна или задна плетеница с ръцете („лесите”). Танците от равнината са по-прости и плавни, докато в предбалканските части са по-скокливи, по-раздвижени и енергични.

Характерни хора са Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Кулско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка и други.

Северняшките народни песни биват жетварски (с провиквания), сватбарски, седенкарски, обредни, трапезни, коледни, лазарски, на пеперуда. Характерни за тази област са хайдушките песни, лиричните, песни за митични същества от българския фолклор (змей, ламя). Типично е едногласното пеене.

Популярни песни са „Заблеяло ми агънце”, „Недо ле, Недке хубава”, „Елено, моме”, „Мари, моме”, „Малка мома росен брала”, „Отдолу идат ергените”, „Чие е това момиче”, „Рано е ранила Нине”, „Яничари ходят, мамо”, „Баба лук посела”, „Китка ти падна, Дено”, „Теменуго, теменужке”, „Дунав тече, ягодо”, „Наклала Янка седянка” и други.

Певци от Северняшката фолклорна област са Иван Пановски, Кайчо Каменов, Лалка Павлова, Любен Захариев – Фуро, Борис Машалов, Димитър Димитров, Мита Стойчева, Николина Станчева, Гергана Димитрова, Даниел Спасов и други.

Сред ансамблите са „Българче”, „Победа”, „Търновче” (гр.Велико Търново), „Здравец” и „Русчуклийче” (гр.Русе), „Шумен”, „Златия” (гр.Козлодуй, обл.Враца), „Вратица” (гр.Враца), „Дунав” (гр.Видин),„Капански ансамбъл” и „Разград” (гр.Разград), „Ботевград”, „Мизия” (гр.Търговище), „Зеленика” и „Лисец” (гр.Омуртаг, обл.Търговище), „Северняшки” (гр.Плевен), „Димум” (гр.Белене, обл.Плевен), „Траяна” (гр.Троян); Фолклорна танцова група „Сивек” (гр.Габрово); Танцови ансамбли „Цвят” (гр.Видин), „Пъстрина” и „Младост” (гр.Монтана), „Дунав” (гр.Лом), „Балкан” (гр.Дряново), „Завет” (гр.Завет, обл.Разград); Детски танцов ансамбъл „Лудогорче” (гр.Разград) и други.

Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна (бръчник) бродирани престилки, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и полата, червен вълнен бродиран колан. Бръчникът е изработен от бродиран памучен плисиран плат, кадифе, златни ширити и дантела. В различните райони задната престилка е с различна дължина, като на изток се увеличава. На запад са по-пъстри, с преобладаващ яркочервен цвят, а на изток – по-тъмни. Предните престилки на запад са по-тесни и по-дълги.

Мъжката носия е белодрешна и се състои от тесни гащи, плитки в горната си част (беневреци, чешири), горна бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, с различна дължина (до пояса, под пояса, под коленете), бяла памучна риза, червен вълнен стегнат пояс, калпак.