Шопска фолклорна област, наричана още “Шоплукът” се отличава с редица културни особености. Мнозинството от нейното население се отнася към шопската етнографска група и носи общото название “шопи”. Географски областта обхваща Софийско, Пернишко, Трънско, Брезнишко, Радомирско, Самоковско и Кюстендилско.

Българската народна песен най-често се пее едногласно или двугласно. Двугласното народно пеене е старинна певческа традиция в обширна част от страната, в това число и в шопска фолклорна област. Двугласът най-често е изграден така: първият глас се пее от една певица, а вторият от няколко. За първи глас се казва, че “извиква”, “издига”, “рука” или “ока”, а от там и певиците се наричат “извикачки”, “издигачки” и др. За втория глас казват, че “влече”, “глаши”, “слага”, а певиците наричат “влекачки” и “слагачки”.

За шопския двуглас е характерно това, че певиците от втори глас се стараят да заглушат първия. Най-доброто пеене според тях е, когато вторият надделее над първия.

Двугласните песни на шопите обхващат всички песенни жанрове – обредни, сватбени, трудови, на трапеза, и най-вече – хороводни песни Обикновено шопите съпровождат с песни хорото. Мелодиите на тези песни са бързи, живи и игриви, но все пак с пеене не може да се постигне това “развихряне” на хорото, което се получава при инструментален съпровод.

В шопската фолклорна област се използват най-често инструментите гъдулка (и нейната разновидност – кемене), дудук, двуянка, гайда, в миналото също гусла, и по-рядко някои други инструменти (кавал, тамбура, тъпан).

Движенията и акцентите в шопските танци често са насочени надолу към земята. Сякаш шопът се бори, мачка и гази някакъв въображаем противник, който е повалил на земята. В други моменти движенията и акцентите са насочени нагоре – с изразен стремеж за откъсване от земята. За наблюдаващите изглежда сякаш шопът първо се бори с противника си, а след това ликува и се гордее от своята победа.

Най-популярно и изпълнявано почти във всички райони на Шопската област е “воденото” хоро “За пояс”, наричано още “Селското”, “Шопско за пояс”, “Търчано”, “Мелничката”, “Едностранка”, “У место” и т.н.

▫ Бера - тактов размер 7/8

▫ Гайтан хоро - тактов размер 2/4

▫ Граовско хоро - тактов размер 2/4

▫ Излетичка - тактов размер 2/4

▫ Йове - тактов размер

▫ Казиченско хоро - тактов размер 2/4

Красивата шопска носия – както тази за работа, така и тази за празник, е лека и удобна, с което дава възможност танцът на шопа да бъде още по-пъргав, бърз и вихрен.

Типична за Шоплука е мъжката белодрешна носия (в Граово и Знеполе), която има доказан славянски произход. В Софийско дълго време се е задържала една преходна форма между белодрешно и чернодрешно мъжко облекло. В някои райони се среща мъжка чернодрешна носия – Кюстендилско, Самоковско и Ихтимаско.

В голяма част от Шоплука (Софийско, Самоковско и Ихтиманско) женската носия е сукманена. Женското облекло много ясно изразява положението на жената в семейството – мома, годеница, невяста, майка и др. Разликата е видима в отделните части от костюма, формите на отделните дрехи, начина на носенето им, орнаментите и особено прическата и начина на забраждането.

Мъжките носии за разлика от женските не разкриват така красноречиво възрастта и положението на шопа. Разликата в носиите на старите и по-младите мъже се изразява най-вече в декорацията на дрехите, цвета на пояса и наличието на допълнителни елементи и начина на носене.